сряда, 13 юли 2016 г.

За лирическите герои в песента на Галин „На Египет фараона“


Галин Петров Гочев, известен още като Галин, е български попфолк певец роден в Добрич на 12.03.1991 година. Дебютът му на голямата сцена е през 2011 година с дуетната си песен с Гергана с името „Първичен инстинкт“. Песента се радва на големи успехи, като се задържа в класациите в продължение на повече от месец. Последващите самостоятелни песни на Галин не се радват на голям успех до 2013 година, когато отново записва своето име в историята на родния попфолк. В музикалната си кариера, Галин реализира 22 песни и 17 видеоклипа, като последните му песен и клип носят името „На Египет фараона“, която излиза през 2016 година. Текстът е дело на Галин, Станислава Василева и Анастасия Мавродиева.

На първо място, трябва да се отбележи, че песента проследява един изключително голям период от време, започвайки от четвъртото хилядолетие преди Христа, преминавайки през библейското начало, периода преди и след възникването на исляма като религия, Средновековието, 20. и 21. век.

Песента започва с думите:

Намери златна лампа и потърка
А духът отвътре се побърка

„Златната лампа“ от песента на Галин веднага ни препраща към ориенталската култура, приказките от „1001 нощи“ и несъмнено създава усещането, че нещо магическо ще се случи по-късно в песента. Що се отнася до духа, класическото определение за него е, че то представлява нематериалната субстанция, която лежи в основата (респективно не лежи) на всичко съществуващо. От друга страна, лирическият герой има предвид духа в контекста на митологията, където той представлява изображение без носител, отразяващ най-често душата на починал човек или животно. От текста не става ясно за какъв дух става въпрос. Материята, която се намира в лампата (чийто размери и форма не са описани, т.е. дали става въпрос за светещо тяло на електричество (нощна лампа, лампион или абажур) или газена лампа), „се побърква“, която би ни навяло на мисълта, че може би става въпрос за някакъв психопатологичен случай, чиито първопричини за възникването му обаче остават недоизяснени до края на произведението. Духът в лампата страда.

От сто години тебе той те чака
и готов е за атака

Двустишието разкрива, че материята в лампата излиза за последен път преди век (т.е. в началото на 20. век), което навява слушателя на мисълта, че подобен тип събития имат някаква цикличност и подобна история вече се е случвала. Още повече, от текста става ясно, че духът очаква точно нея, т.е. той е знаел за появявата й на бял свят, повече от ¾ век преди фактическото раждане на героинята (макар и възрастта й да не се споменава, във видеоклипа тя е на видима възраст около 20-24 години). Може би става въпрос и за някакво пророчество. Готовността за атака от страна на материята в лампата, показва, че тя е склонна към агресия.

Желанията ще ти изпълнява
Света в краката ще ти подарява
Но иска нещо малко за отплата
За да станат чудесата

По-късно лирическият герой поема нещата в свой ръце, като дава обещанието, че материята от намерената от героинята лампа, ще изпълнява всички нейни желания, което означава, че лирическият герой и духът от лампата очевидно имат дългогодишни контакти, на база на които биха могли да се изказват такива съждения. Въпреки това обаче, лирическият герой, споменава още, че материята поставя някакви допълнителни условия във връзка с предстоящото споразумение за изпълняването на желания.

Песента продължава с предоставяне на условията, чието изпълнение ще доведе до финализиране на сделката между героинята и духа от лампата.

Първо: По леглото ми да лазиш
Второ: Лампата да си я пазиш
Трето: Да обичаш да е грубо,
аз ще бъда всичко друго.

Тук вече лирическият герой говори от първо лице, единствено число, което създава впечатлението, че героят или страда от раздвоение на личността, или духът се е вселил в него, или пък духът е самият обект на настоящия анализ. Първото от условията, което поставя духът е героинята да лази в неговото легло. Действието на лазене, препраща слушателя към змията. От една страна змията е символ на смъртта и подземното царство, а от друга на мъдростта и живота. В българския фолклор се смята, че змията помага на душите на починалите да извървят пътя до отвъдното спокойно, защото именно тя е господар на подземния свят. Така представените факти, всъщност провокират въпроса дали героинята има нужда от духа или точно обратното. Змията, при изучаване на митологиите от времето, в което са написани първите пет книги на Библията, също е символ с много интересно митологично значение. Ханаанската религия е имала статуя на змия като образ на бога на плодородието. Пред тази змия са се извършвали сексуални оргии като форма на преклонение. С други думи, в периода в който е писано Битие, за всички читатели е била ясна символиката. Авторът директно е обвинявал Ханааните, че богът на който се кланят, е всъщност Сатаната - Архангел Луцифер, който е развратил първата жена, Ева, точно с такава сексуална развратеност. След разбулването на тази символика, текстът в Библията придобива следното значение: Змията дава на Ева да вкуси от плода и разбере колко е сладък- означава, че Луцифер, който е ангел и духовно същество, разбулва тайните на сексуалните сладости, преди Бог да и е позволил и благословил това. Това от своя страна отключва още един въпрос: Духът от лампата дали всъщност не е Луцифер? Куплетът завършва с обещанието, че материята или лирическият герой ще бъдат всичко друго, т.е. те могат да приемат всякакви форми (това би могло да се тълкува като препратка към Бога и способността му за заема всякакви форми). Лампата може би представлява метафора, свързана с първичните полови белези на героинята.

Аз съм на Египет фараона
Ставам на отбора шампиона
Луд съм и това не е легенда
Мога всичко на момента

От Ориента, лирическият герой се премества в Северна Африка и извършва еднп пътуване във времето назад към Древен Египет. Понеже фараонът е титла на владетеля на земите в източната част на Северна Африка, по долното течение на река Нил, текстът разрива още, че своеобразната симбиоза между материята и физическия лирически герой, представлява фигура с висок обществен статут, богат земевладелец от кралско потекло. Като период, цивилизацията на Древен Египет обхваща ок. 3150 година пр.н.е. до 30 година пр.н.е. От друга страна, героят споменава още, че става „на отбора шампиона“, т.е. той предпочита самостоятелната пред отборната игра и страда от комплекси, понеже търси някакво признание. Тук отново се споменава психопатологичния статус на героя, където той вече е в напреднал стадий на своето психично отклонение. Фактът, че той е способен на всичко на момента, отново ни препраща към символиката, че героят всъщност се припознава с Бог, понеже е в състояние да извърши всичко в кратък времеви диапазон.

Галиш лампата и казваш само
Палати ще ти построя от злато
Ще те къпя в цветя и мляко
Много давам искам малко

В следващия куплет, героят скланя глава пред героинята, като й преотстъпва право тя сама да предявява претенции по отношение на желанията си. В случай, че героинята пожелае, материята е готова да постои палати от злато. Палатите отново са символ на богатство, но в същото време и на мегаломания. Оттук, можем да заключим, че лирическият герой е и мегаломан, който чрез средствата на нервно-лингвистичното програмиране, се опитва да проектира своите схващания върху съзнанието на героинята. В крайна сметка обаче, не са упоменати координатите на урегулируемия поземлен имот, където ще бъде построен обектът. Не се споменава и фирмата изпълнител, както и дали ще бъде обявена обществена поръчка, понеже фараонът разполага със средства от данъци. Доставките на злато също представляват изключителен интерес от страна на слушателя. Ако приемем, че строителството ще се извърши на територията на Северна Африка, то най-близката страна с най-големи запаси от злато се явява Италия.

Ваната с цветя и мляко пък прави препратка към това, че лирическият герой най-вероятно има своя ферма и оранжерия. От текста не става ясно обаче точно за какво мляко става въпрос, както и за вида на цветята. Във финала на куплета, макар и лирическият герой да проявява скромност, то тя е фалшива. Не се поясняват и какви са точно желанията му.

Аз съм на Египет фараона
Ти си гледката ми от балкона
Ти си най - голямата ми тръпка
За тебе мачкам без отстъпка

В следващия куплет става ясно, че героинята е гледката му от балкона, което означава, че най-вероятно те са съседи и понеже тя представлява най-голямата му тръпка, т.е. между тях двамата съществува някаква дългогодишна заигравка и героите на практика се познават от деца.
Последва включването на нов герой с думите:
Хабиби мангава тут, хабиби мангава тут
Хабиби, спиш ли добре
Хабиби, завиват ли те, хабиби

Слушателят отново бива препратен към Ориента с думата „хабиби“ (от арабски- любим, мъжки род). Не става ясно дали това обръщение е на лирическата героиня към героя или някаква нова материя или вътрешен глас отправя призив. Последва признанието: „Мангава тут“ (от цигански- обичам те). Циганите е събирателно название на етнически групи, които са разпръснати неравномерно по света. Част от тях идват от Индия (християни), а други от Египет (мюсюлмани). Имайки се предвид, че героят на произведението се самоопределя като фараон, най-вероятно произхода на тези цигани е от Египет. Новият елемент в творбата е притеснен за живота на лирическия ни герой.

Само наша е нощта и така да
подарявам ти света с мръсна газ
аз от вас ще те взема в този час
нямам срам даже грам много мога
да ти дам стана три няма спри
дай шампанско и сълзи я кажи колко пи
свят ще ти се завърти
Аз съм змей дай на макс завърти колана
да изхарчим таз заплата много тясно тука
взе да става палим после и дим да ни няма

Действието в последния куплет от песента се развива през нощта. През нощта има Луна, чийто цикли символизират човешкия кръговрат. От друга страна обаче, действието очевидно се развива на друго място и вече героинята не е гледката от балкона, понеже му се налага да измине някакво разстояние с превозно средство.

От текста става ясно още, че героинята има някакъв афинитет към алкохола, понеже лирическия герои я убеждава да спре да пие. По-късно, лирическият герой определя себе си като змей. Змеят е митологично същество, наподобяващо змия, обикновено с повече от една глава и покрито с люспи тяло, което означава, че лирическият герой вече се е припознал с образа на героинята и нейната способност да лази по леглото му. Накрая, точно както в приказките за духове, двамата герои изчезват безследно, а съдбата на лампата така и не става ясна, както и на фараона.


В заключение можем да кажем, че от лампата излиза дух, който в повечето случай е духът на мъртво животно или човек, а понеже героят се самоопределя като фараон, то най-вероятно става въпрос за дух на фараон. От друга страна понеже героят е способен на всичко, той се отъждествява и с Бога, но пък накрая когато се определя като змей, който се свързва с Луцифер, можем да отсъдим, че категорично героят страда от някакво психично заболяване. Интересно е да се отбележи обаче, че лайт мотивът в настоящото произведение се изгражда около оста на божественото и диаболичното.



Няма коментари:

Публикуване на коментар